7 сент. 2007 г., 16:04

* * *

Поэзия

1K 0 2

Губи се бавно спомена,
в мрака смътно изчезвш
и тръпна.

Денят веч за мен
радост не носи,
и нощта ме разлюби
от свойте прегръдки.

И ето, погребал в тъга безутешна
надежди и чувства,
аз гасна, аз гасна
с една последна надежда
на спомена в здрача,
как очите ти греят,
и за теб сега плача...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

krasinka (Красимира Кръстева)

страхотен стих, вече сигурно се повтарям, но мисля, че нащтата които пишеш са невероятно силни и красиво болезнени

2007-09-13T23:22:48+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Имаш сили да загърбиш тъгата!
Поздрав за стиха!

2007-09-07T22:44:05+03:00

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬