* * *

Sep 7, 2007, 4:04 PM

Poetry

584 0 2

Губи се бавно спомена,
в мрака смътно изчезвш
и тръпна.

Денят веч за мен
радост не носи,
и нощта ме разлюби
от свойте прегръдки.

И ето, погребал в тъга безутешна
надежди и чувства,
аз гасна, аз гасна
с една последна надежда
на спомена в здрача,
как очите ти греят,
и за теб сега плача...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

krasinka (Красимира Кръстева)

2007-09-13T23:22:48+03:00

страхотен стих, вече сигурно се повтарям, но мисля, че нащтата които пишеш са невероятно силни и красиво болезнени
Довереница (Дочка Василева)

2007-09-07T22:44:05+03:00

Имаш сили да загърбиш тъгата!
Поздрав за стиха!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works