6 сент. 2008 г., 16:41

А4ME

725 0 7
искаш ли...
просто така, да започнем...
ще се качим в колата, ще пуснем музиката
толкова силно колкото да заглуши всички мисли.
вятъра ще брули лицата ни
слънцето ще седне в ръцете ни.
без посока - където ни отведе пътят...
далече или близо
няма да говорим - без минало, без бъдеще
тук и сега
няма да даваме, нито да вземаме
нито ще искаме мечти
няма да търсим отговори и
въпроси неразгадани няма да има
просто ще пътуваме
господари на нощта
ще сътворяваме взривове
ще сменяме местата в играта
ще опитаме опасността на тъмното
ще плачем в новия изгрев
преродени от страха
докоснали потайните кътчета на душата
несъвършени
цели
може би ще спрем времето
две страни на една монета
допрели гърбове един в друг
ще разказваме в шепот света
ще подслоним очи под облаците
на залеза - да измие дъжда умората
ще пишем
книгата на живота...
искаш ли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....