6.09.2008 г., 16:41

А4ME

720 0 7
искаш ли...
просто така, да започнем...
ще се качим в колата, ще пуснем музиката
толкова силно колкото да заглуши всички мисли.
вятъра ще брули лицата ни
слънцето ще седне в ръцете ни.
без посока - където ни отведе пътят...
далече или близо
няма да говорим - без минало, без бъдеще
тук и сега
няма да даваме, нито да вземаме
нито ще искаме мечти
няма да търсим отговори и
въпроси неразгадани няма да има
просто ще пътуваме
господари на нощта
ще сътворяваме взривове
ще сменяме местата в играта
ще опитаме опасността на тъмното
ще плачем в новия изгрев
преродени от страха
докоснали потайните кътчета на душата
несъвършени
цели
може би ще спрем времето
две страни на една монета
допрели гърбове един в друг
ще разказваме в шепот света
ще подслоним очи под облаците
на залеза - да измие дъжда умората
ще пишем
книгата на живота...
искаш ли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...