26 нояб. 2008 г., 10:55

* * *

843 0 0
Не знам кой лист хартия вече изгарям,
в чувствена откровеност пак се отдавам...
Изброих ги всички,
а болката все още не е минала и две срички...
Азбуката е голяма,
тъгата е прощална.
Сляпа рима, пряма,
ала туй сърце не е от стомана...
Изморен съм от музика, цигари и лъжи,
опитвам се римата да нарисувам, но уви!
Напоследък пак не ми върви.
А и как, като не е спирало да горчи.
Удари, следи, залези  и пак зори,
но не спира да боли...
Моливът пак крещи: "Светльо, не се ли умори?"
                             



                        ... ПОМОГНИ !!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлозар Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...