* * *
в чувствена откровеност пак се отдавам...
Изброих ги всички,
а болката все още не е минала и две срички...
Азбуката е голяма,
тъгата е прощална.
Сляпа рима, пряма,
ала туй сърце не е от стомана...
Изморен съм от музика, цигари и лъжи,
опитвам се римата да нарисувам, но уви!
Напоследък пак не ми върви.
А и как, като не е спирало да горчи.
Удари, следи, залези и пак зори,
но не спира да боли...
Моливът пак крещи: "Светльо, не се ли умори?"
... ПОМОГНИ !!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлозар Андреев Все права защищены