28 нояб. 2009 г., 12:28

* * * 

  Поэзия
931 0 4

Уговорена среща в една секунда точно.

През месеца на новолунието.

На мястото, където

пречещите дневности се давят в бурята.

 

Не съм те написала - ти си

реално съществуващ герой.

Струните на всяка мисъл тръпнат от страх,

да не би твоят ритъм да е полепнал по тяхната кожа...

Звезден килим от лъжещи отричания,

парещи песъчинки, забраняващи откровения.

Примка от крила на водорасли ме оплитат във съмнения.

 Коралов залез и въгленови клепки чакат

целувка от натрошен седефен свян...

Морето не пита дали

 може да прегърне брега с бяла дантела. 

Прикрити копнения няма да дишат във сънна действителност.
Тук няма въздух, а теб... само аз дишам така.

© Анна-Мария Николаева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??