* * *
Уговорена среща в една секунда точно.
През месеца на новолунието.
На мястото, където
пречещите дневности се давят в бурята.
Не съм те написала - ти си
реално съществуващ герой.
Струните на всяка мисъл тръпнат от страх,
да не би твоят ритъм да е полепнал по тяхната кожа...
Звезден килим от лъжещи отричания,
парещи песъчинки, забраняващи откровения.
Примка от крила на водорасли ме оплитат във съмнения.
Коралов залез и въгленови клепки чакат
целувка от натрошен седефен свян...
Морето не пита дали
може да прегърне брега с бяла дантела.
Прикрити копнения няма да дишат във сънна действителност.
Тук няма въздух, а теб... само аз дишам така.
© Анна-Мария Николаева All rights reserved.
