* * *
НА ТАТКО
Няма го Стълба зад гърба ми,
няма я опората сега,
няма я подкрепата и в крачките житейски,
днес повече от нужни са ми те.
Девета Коледа посрещам,
подготвям се със сълзи на очи,
традиционно елхата, масата подреждам,
но буцата засяда и стои.
Първа Коледа и в ролята родител,
подарък правя в розова хартия,
но теб те няма, татко,
да я видиш - малката ми дъщеря.
Как ръце протяга и ми казва мама,
как се радва, трепетно стои.
Трудно е Стълбът да го няма,
а поколението пред тебе да върви.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Младенова Все права защищены
