* * *

20.12.2014 г., 2:09 ч.

Поезия » Друга

529 0 1

НА ТАТКО

Няма го Стълба зад гърба ми,
няма я опората сега,
няма я подкрепата и в крачките житейски,
днес повече от нужни са ми те.

Девета Коледа посрещам,
подготвям се със сълзи на очи,
традиционно елхата, масата подреждам,
но буцата засяда и стои.

Първа Коледа и в ролята родител,
подарък правя в розова хартия,
но теб те няма, татко,
да я видиш - малката ми дъщеря.

Как ръце протяга и ми казва мама,
как се радва, трепетно стои.
Трудно е Стълбът да го няма,
а поколението пред тебе да върви.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

sauronboab (Борислав Ангелов)

2014-12-20T23:13:17+02:00

Когато човек започне сам да се превръща в стълб, уви, неговите стълбове един по един започват да рухват. Накрая остава само онова, което само се е подпряло на стълба но това е илюзия. Всъщност стълбът се подпира на него.