13 апр. 2008 г., 22:42

* * *

512 0 0
Залязалото слънце плаче скрито,
че пак само е все така
и не е намерило очите,
които да огрява през деня.

А чашата е празна до половина
и сълзи алени падат в тишина,
те някого са търсили в поляна...
покрита с всичко друго, но не и с любовта.

Отговорите разхождат се безспорно
пред мен в красивите костюми,
но отказвам да ги чуя упорито
за всичко свършило се помежду ни.

Дали ще бъде този път красива
проклетата, пристигащата самота
или отново, тъжна и унила,
ще пише тя за нейните неща?

Угасналите лампи казват,
че късно е за връщане към нас,
защото тази дума я изгарят...
и гаснат по една на час.

Красиво утрото и уморено
от толкоз много мъка и тъга,
показва се наново устремено
към своята невиждана мечта.

Пораснали и посмалените копнежи,
падайки в снега заспиват,
където смъртно пребледнели
ще чакат да настъпи пролетта.

А онемелите картини на Земята,
залепнали да украсяват днес света,
не стигат да ти кажа истината,
че тясна е за мене любовта.

И нека всичко хубаво да предстои
и да намери всеки своите очи,
които карат го в красота
да вижда и най-малките неща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеф Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...