Apr 13, 2008, 10:42 PM

* * *

  Poetry
513 0 0
Залязалото слънце плаче скрито,
че пак само е все така
и не е намерило очите,
които да огрява през деня.

А чашата е празна до половина
и сълзи алени падат в тишина,
те някого са търсили в поляна...
покрита с всичко друго, но не и с любовта.

Отговорите разхождат се безспорно
пред мен в красивите костюми,
но отказвам да ги чуя упорито
за всичко свършило се помежду ни.

Дали ще бъде този път красива
проклетата, пристигащата самота
или отново, тъжна и унила,
ще пише тя за нейните неща?

Угасналите лампи казват,
че късно е за връщане към нас,
защото тази дума я изгарят...
и гаснат по една на час.

Красиво утрото и уморено
от толкоз много мъка и тъга,
показва се наново устремено
към своята невиждана мечта.

Пораснали и посмалените копнежи,
падайки в снега заспиват,
където смъртно пребледнели
ще чакат да настъпи пролетта.

А онемелите картини на Земята,
залепнали да украсяват днес света,
не стигат да ти кажа истината,
че тясна е за мене любовта.

И нека всичко хубаво да предстои
и да намери всеки своите очи,
които карат го в красота
да вижда и най-малките неща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеф All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...