24 сент. 2007 г., 09:52

* * *

627 0 3
Не ми остана нищо, ама нищичко, за спомен,
обичах силно, обич не получих,
тогава срещнах теб, поисках да останеш -
нали човек от грешките се учи?
Приятел бе ми, истински и верен,
в радост и във болка с мене беше,
със теб живех, ала ти - без мене,
накрая сбъдна се кошмарът вечен.
Съдбата ,,тъпа'' теб ми подари
за кратък миг, но чувствах се щастлива,
след туй тя споменът в сърцето заличи,
а те обичах... знаех, че не бива.
Приятел мой ти вечно ще останеш,
за теб ще вляза даже и във ада,
за обич, знам, не може да се съди -
съдбата теб ми даде за награда.
Награда ли? Сърцето теб избра си,
не ме вини, недей ме укорява.
щастлива съм ,че срещнах те в живота
а трябваше при тебе да остана...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...