24 сент. 2007 г., 09:52
Не ми остана нищо, ама нищичко, за спомен,
обичах силно, обич не получих,
тогава срещнах теб, поисках да останеш -
нали човек от грешките се учи?
Приятел бе ми, истински и верен,
в радост и във болка с мене беше,
със теб живех, ала ти - без мене,
накрая сбъдна се кошмарът вечен.
Съдбата ,,тъпа'' теб ми подари
за кратък миг, но чувствах се щастлива,
след туй тя споменът в сърцето заличи,
а те обичах... знаех, че не бива. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация