Пами (Памела)
111 21
24 сент. 2007 г., 09:52

* * * 

  Поэзия
459 0 3
Не ми остана нищо, ама нищичко, за спомен,
обичах силно, обич не получих,
тогава срещнах теб, поисках да останеш -
нали човек от грешките се учи?
Приятел бе ми, истински и верен,
в радост и във болка с мене беше,
със теб живех, ала ти - без мене,
накрая сбъдна се кошмарът вечен.
Съдбата ,,тъпа'' теб ми подари
за кратък миг, но чувствах се щастлива,
след туй тя споменът в сърцето заличи,
а те обичах... знаех, че не бива.
Приятел мой ти вечно ще останеш,
за теб ще вляза даже и във ада,
за обич, знам, не може да се съди -
съдбата теб ми даде за награда.
Награда ли? Сърцето теб избра си,
не ме вини, недей ме укорява.
щастлива съм ,че срещнах те в живота
а трябваше при тебе да остана...

© Памела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??