Sep 24, 2007, 9:52 AM
* * *
Не ми остана нищо, ама нищичко, за спомен,
обичах силно, обич не получих,
тогава срещнах теб, поисках да останеш -
нали човек от грешките се учи?
Приятел бе ми, истински и верен,
в радост и във болка с мене беше,
със теб живех, ала ти - без мене,
накрая сбъдна се кошмарът вечен.
Съдбата ,,тъпа'' теб ми подари
за кратък миг, но чувствах се щастлива,
след туй тя споменът в сърцето заличи,
а те обичах... знаех, че не бива.
Приятел мой ти вечно ще останеш,
за теб ще вляза даже и във ада,
за обич, знам, не може да се съди -
съдбата теб ми даде за награда.
Награда ли? Сърцето теб избра си,
не ме вини, недей ме укорява.
щастлива съм ,че срещнах те в живота
а трябваше при тебе да остана...
обичах силно, обич не получих,
тогава срещнах теб, поисках да останеш -
нали човек от грешките се учи?
Приятел бе ми, истински и верен,
в радост и във болка с мене беше,
със теб живех, ала ти - без мене,
накрая сбъдна се кошмарът вечен.
Съдбата ,,тъпа'' теб ми подари
за кратък миг, но чувствах се щастлива,
след туй тя споменът в сърцето заличи,
а те обичах... знаех, че не бива.
Приятел мой ти вечно ще останеш,
за теб ще вляза даже и във ада,
за обич, знам, не може да се съди -
съдбата теб ми даде за награда.
Награда ли? Сърцето теб избра си,
не ме вини, недей ме укорява.
щастлива съм ,че срещнах те в живота
а трябваше при тебе да остана...
© Памела All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Аплодисменти, Пами!
-
Прекрасен стих!
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Хубав стих.С обич.