* * *
Тя беше като пролетно ухание
на люляк с натежали клони,
а малките й стегнати гърди
със страст целувах дълго до зори
и лудостта съня прогони
далеч. В едно застинало дихание
забравихме обида и презрение
и всичко беше като в сън...
Като зърна от тъмен черен грозд
поглъщах я и сякаш вдигах тост...
Луната слушаше навън
и кротко се отпускаше в успение...
Невидим синкав бриз - какво влечение
телата ни в галоп подгони...
Макар за нощ, богиня ти бъди...
и в пазвата си ти ме прероди...
А люляк с натежали клони
дари ми нежно пролетно ухание!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марин Ташков Все права защищены
