23.01.2008 г., 10:49 ч.

* * * 

  Поезия
1044 0 11

Тя беше като пролетно ухание

на люляк с натежали клони,

а малките й стегнати гърди

със страст целувах дълго до зори

и лудостта съня прогони

далеч. В едно застинало дихание

 

забравихме обида и презрение

и всичко беше като в сън...

Като зърна от тъмен черен грозд

поглъщах я и сякаш вдигах тост...

Луната слушаше навън

и кротко се отпускаше в успение...

 

Невидим синкав бриз - какво влечение

телата ни в галоп подгони...

Макар за нощ, богиня ти бъди...

и в пазвата си ти ме прероди...

А люляк с натежали клони

дари ми нежно пролетно ухание!

© Марин Ташков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??