marin4 (Марин Ташков) marin4 (Марин Ташков)
15
Jan 23, 2008, 10:49 AM

* * *

  Poetry
1.3K 0 11

Тя беше като пролетно ухание

на люляк с натежали клони,

а малките й стегнати гърди

със страст целувах дълго до зори

и лудостта съня прогони

далеч. В едно застинало дихание

 

забравихме обида и презрение

и всичко беше като в сън...

Като зърна от тъмен черен грозд

поглъщах я и сякаш вдигах тост...

Луната слушаше навън

и кротко се отпускаше в успение...

 

Невидим синкав бриз - какво влечение

телата ни в галоп подгони...

Макар за нощ, богиня ти бъди...

и в пазвата си ти ме прероди...

А люляк с натежали клони

дари ми нежно пролетно ухание!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Ташков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0