26 окт. 2012 г., 16:48

* * *

726 0 3

Днеска римЪта ми секна,

щот* навънка яко пекна

шибна мА плюс туй хормонЯ

мъж си много яко гоня...

 

Нека мЪ ощЪстливява,

к*во кЪт мязам му на плява!?

Да е мислил кат* е време

да е гледал,не да дреме!

 

Ся шА гледа мА в очите

да не свивам му сърмите

инак,нищо че съм мърша

нещУ чуждУ шА забърша.

 

Ще се тръшка,шА рИве,

нЕкой кинта шА даде

даже много ще се моли

и със сълзи,и с*сополи

койт*мЪ вземе дан* мЪ връща

НИВГАЖ в общата ни къща!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Напълно съм съгласна с критиката Ви.Това си беше "форумна поезия",скалъпена за 5 минути.
  • Спокойно можеше и да не се публикува. На този стил имаше майстори в сайта (но доста по-смислени). Те разбраха, че са досадни и престанаха... Защото имат и други, истински произведения, и чувство за мярка... Някои от тях също от необичайния, неординерния, иновативния и нестандартния световен, древен и модерен, град Варна, който наистина е на "по-малко от 100 мили от морето"... По Дух! Не само "де-факто"!
  • Публикувано с големи резерви и без редакция.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....