11 июл. 2015 г., 09:51

* * *

949 0 0

Как е възможно да има такива хора,

които нараняват ей така без причина.

Как може да има такива бащи, които изхвърлят на улицата жена си и детето си, 

без да ги е грижа какво може да им се случи.

Как може да има такива майки, които нехаят за проблемите им вкъщи.

Как е възможно да има такива мъже,

които се оставят да  ги управляват родителите.

Как може да има такива жени,

които се правят на каквито не са, които се мислят за много умни

и едва ли не скромни на света.

Яд ме хваща на такива като тях, които знаят само да се пъчат,

които не знаят какво е болка,

нито пък какво е да нямат.

Мога да кажа още много, но ще си замълча, 

само защото не искам никого да засегна.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...