Jul 11, 2015, 9:51 AM

* * *

  Poetry
947 0 0

Как е възможно да има такива хора,

които нараняват ей така без причина.

Как може да има такива бащи, които изхвърлят на улицата жена си и детето си, 

без да ги е грижа какво може да им се случи.

Как може да има такива майки, които нехаят за проблемите им вкъщи.

Как е възможно да има такива мъже,

които се оставят да  ги управляват родителите.

Как може да има такива жени,

които се правят на каквито не са, които се мислят за много умни

и едва ли не скромни на света.

Яд ме хваща на такива като тях, които знаят само да се пъчат,

които не знаят какво е болка,

нито пък какво е да нямат.

Мога да кажа още много, но ще си замълча, 

само защото не искам никого да засегна.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...