11.07.2015 г., 9:51

* * *

948 0 0

Как е възможно да има такива хора,

които нараняват ей така без причина.

Как може да има такива бащи, които изхвърлят на улицата жена си и детето си, 

без да ги е грижа какво може да им се случи.

Как може да има такива майки, които нехаят за проблемите им вкъщи.

Как е възможно да има такива мъже,

които се оставят да  ги управляват родителите.

Как може да има такива жени,

които се правят на каквито не са, които се мислят за много умни

и едва ли не скромни на света.

Яд ме хваща на такива като тях, които знаят само да се пъчат,

които не знаят какво е болка,

нито пък какво е да нямат.

Мога да кажа още много, но ще си замълча, 

само защото не искам никого да засегна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...