11 jul 2015, 9:51

* * *

  Poesía
952 0 0

Как е възможно да има такива хора,

които нараняват ей така без причина.

Как може да има такива бащи, които изхвърлят на улицата жена си и детето си, 

без да ги е грижа какво може да им се случи.

Как може да има такива майки, които нехаят за проблемите им вкъщи.

Как е възможно да има такива мъже,

които се оставят да  ги управляват родителите.

Как може да има такива жени,

които се правят на каквито не са, които се мислят за много умни

и едва ли не скромни на света.

Яд ме хваща на такива като тях, които знаят само да се пъчат,

които не знаят какво е болка,

нито пък какво е да нямат.

Мога да кажа още много, но ще си замълча, 

само защото не искам никого да засегна.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...