11 jul 2015, 9:51

* * *

  Poesía
955 0 0

Как е възможно да има такива хора,

които нараняват ей така без причина.

Как може да има такива бащи, които изхвърлят на улицата жена си и детето си, 

без да ги е грижа какво може да им се случи.

Как може да има такива майки, които нехаят за проблемите им вкъщи.

Как е възможно да има такива мъже,

които се оставят да  ги управляват родителите.

Как може да има такива жени,

които се правят на каквито не са, които се мислят за много умни

и едва ли не скромни на света.

Яд ме хваща на такива като тях, които знаят само да се пъчат,

които не знаят какво е болка,

нито пък какво е да нямат.

Мога да кажа още много, но ще си замълча, 

само защото не искам никого да засегна.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...