Регина (Радост Даскалова)
374 1427
18 мар. 2008 г., 10:59  

Аби не може да пише 

  Поэзия » Любовная
919 0 18

Тази нощ е последният бал за сезона

и пристигат каляските в стария замък.

По алеята - факли, на всяка колона,

силуети и фигури, пламък до пламък.

Суетят се слуги, кочияши, лакеи.

Икономът, наконтен в брокатен елек,

среща гостите - в тюл и блестящи ливреи.

Шум, и говор, и смях, и пръхтеж на коне.


Полилеите вътре, в просторните зали,

осветяват нечуван, баронски разкош,

а цигулките сякаш дантела извайват,

от кристал и позлата, по синята нощ.

И въртят се въздушните дами във валса -

кринолини, корсети, атлаз, ветрила.

Сред усмивки, букети, те пърхат - на бал са,

с офицери в мундири, и господа.


Само Аби, невзрачната камериерка,

се е скрила зад тежкия, вълнен гоблен.

Тя, от страх и вълнение, цяла трепери

и поглъща с очи баронета-студент.

Колко пъти тя, с кофа притичвайки двора,

го е зървала коня да стяга отвън.

Колко пъти, в килера под покрива, горе,

тя мечта си и плака за него насън.


Няма шансове някога да забележи -

две очи под колосано, бяло боне,

детски пухкави бузи - две праскови нежни,

зачервени от вечния труд две ръце.

Тя не свири пиано и френски не знае.

Просто... селянче с дръзки мечти и сърце.

Две сълзи там, сред бала, в гоблена дълбаят,

две вселени от обич към млад баронет.


И завихря се балът в парфюми и пудра,

след кадрили, шампанско, и след суета -

хороводът от титли в лицето я удря

и размазва нелепата, малка жена.

На разсъмване, гостите ще си отидат.

ще замине за Оксфорд студентът след тях.

И незнайно кога Аби пак ще го види,

но пък тя ще му пише! Наум ще му пише писма.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??