Аби не може да пише
Тази нощ е последният бал за сезона
и пристигат каляските в стария замък.
По алеята - факли, на всяка колона,
силуети и фигури, пламък до пламък.
Суетят се слуги, кочияши, лакеи.
Икономът, наконтен в брокатен елек,
среща гостите - в тюл и блестящи ливреи.
Шум, и говор, и смях, и пръхтеж на коне.
Полилеите вътре, в просторните зали,
осветяват нечуван, баронски разкош,
а цигулките сякаш дантела извайват,
от кристал и позлата, по синята нощ.
И въртят се въздушните дами във валса -
кринолини, корсети, атлаз, ветрила.
Сред усмивки, букети, те пърхат - на бал са,
с офицери в мундири, и господа.
Само Аби, невзрачната камериерка,
се е скрила зад тежкия, вълнен гоблен.
Тя, от страх и вълнение, цяла трепери
и поглъща с очи баронета-студент.
Колко пъти тя, с кофа притичвайки двора,
го е зървала коня да стяга отвън.
Колко пъти, в килера под покрива, горе,
тя мечта си и плака за него насън.
Няма шансове някога да забележи -
две очи под колосано, бяло боне,
детски пухкави бузи - две праскови нежни,
зачервени от вечния труд две ръце.
Тя не свири пиано и френски не знае.
Просто... селянче с дръзки мечти и сърце.
Две сълзи там, сред бала, в гоблена дълбаят,
две вселени от обич към млад баронет.
И завихря се балът в парфюми и пудра,
след кадрили, шампанско, и след суета -
хороводът от титли в лицето я удря
и размазва нелепата, малка жена.
На разсъмване, гостите ще си отидат.
ще замине за Оксфорд студентът след тях.
И незнайно кога Аби пак ще го види,
но пък тя ще му пише! Наум ще му пише писма.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
