АБОРТ

Звъни часовникът, стартира
пореден ден на суета...
В душата страшно абортира
зародиша си любовта...

С парчета счупени от нея
посипа се с прощален стон,
без правото да ù попея
приспивна песен със поклон

за порива стремителен и жежък,
за благословената ù светлина,
небесна сватба произвела,
скачила дух, сърца, тела...

Покапа с немощ светлината,
сърцето полетя със вълчи вой...
Уплашена се скри Луната,
потърсила в нощта покой...

И буря в пазвата ù сви се,
в утробата живот умря...
Ръце от лед и жега я обвиха...
Възраждаща във огън изгоря...

Аборт

АБОРТ

Свързани произведения

Комментарии

Предложения