May 15, 2012, 12:43 PM

Аборт

  Poetry » Love
929 0 2

АБОРТ

Звъни часовникът, стартира
пореден ден на суета...
В душата страшно абортира
зародиша си любовта...

С парчета счупени от нея
посипа се с прощален стон,
без правото да ù попея
приспивна песен със поклон

за порива стремителен и жежък,
за благословената ù светлина,
небесна сватба произвела,
скачила дух, сърца, тела...

Покапа с немощ светлината,
сърцето полетя със вълчи вой...
Уплашена се скри Луната,
потърсила в нощта покой...

И буря в пазвата ù сви се,
в утробата живот умря...
Ръце от лед и жега я обвиха...
Възраждаща във огън изгоря...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...