Аборт
АБОРТ
Звъни часовникът, стартира
пореден ден на суета...
В душата страшно абортира
зародиша си любовта...
С парчета счупени от нея
посипа се с прощален стон,
без правото да ù попея
приспивна песен със поклон
за порива стремителен и жежък,
за благословената ù светлина,
небесна сватба произвела,
скачила дух, сърца, тела...
Покапа с немощ светлината,
сърцето полетя със вълчи вой...
Уплашена се скри Луната,
потърсила в нощта покой...
И буря в пазвата ù сви се,
в утробата живот умря...
Ръце от лед и жега я обвиха...
Възраждаща във огън изгоря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанета Всички права запазени
