АБСУРДЕН СВЯТ
Стрелките се местят, светът остарява,
умират секунди, минути.
Нетленното тлее, а тленно остава
Защото светът е абсурден.
И хора умират и други се раждат,
а трети със пръст ги заспиват.
Със пясък засищаме своята жажда,
защото светът е абусрден.
Вървим, накъдето ни водят краката,
а те все във кръг обикалят.
Зарихме дълбоко във пясък главата,
обаче отзад пак ни пари.
И някой ще каже "Аз търся Човека !"
Ще тръгне с фенера запален.
И някой потомък след няколко века
ще види фенер изоставен...
© Николай Колев Все права защищены