17.02.2009 г., 14:19

Абсурден свят

751 0 5

АБСУРДЕН СВЯТ 

 

Стрелките се местят, светът остарява,

умират секунди, минути.

Нетленното тлее, а тленно остава

Защото светът е абсурден.

 

И хора умират и други се раждат,

а трети със пръст ги заспиват.

Със пясък засищаме своята жажда,

защото светът е абусрден.

 

Вървим, накъдето ни водят краката,

а те все във кръг обикалят.

Зарихме дълбоко във пясък главата,

обаче отзад пак ни пари.

 

И някой ще каже "Аз търся Човека !"

Ще тръгне с фенера запален.

И някой потомък след няколко века

ще види фенер изоставен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво пишеш!
  • Прекрасно е, че някой се замисля над абсурдите на света...много харесах,поздрави!
  • Изоставен фенер...Почти толкова абсурдно, колкото да намериш Човек!
  • И някой ще каже "Аз търся Човека !"
    Ще тръгне с фенера запален.
    И някой потомък след няколко века
    ще види фенер изоставен...

    и държиш фенер, нали..

    страхотно пишеш.
  • Въпреки всичко,струва си да търсим...Може пък наистина да го открием,него-Човека!!!
    А като се запитам:Кой прави света абсурден,не сме ли самите ние?!?!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...