17.02.2009 г., 14:19

Абсурден свят

749 0 5

АБСУРДЕН СВЯТ 

 

Стрелките се местят, светът остарява,

умират секунди, минути.

Нетленното тлее, а тленно остава

Защото светът е абсурден.

 

И хора умират и други се раждат,

а трети със пръст ги заспиват.

Със пясък засищаме своята жажда,

защото светът е абусрден.

 

Вървим, накъдето ни водят краката,

а те все във кръг обикалят.

Зарихме дълбоко във пясък главата,

обаче отзад пак ни пари.

 

И някой ще каже "Аз търся Човека !"

Ще тръгне с фенера запален.

И някой потомък след няколко века

ще види фенер изоставен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво пишеш!
  • Прекрасно е, че някой се замисля над абсурдите на света...много харесах,поздрави!
  • Изоставен фенер...Почти толкова абсурдно, колкото да намериш Човек!
  • И някой ще каже "Аз търся Човека !"
    Ще тръгне с фенера запален.
    И някой потомък след няколко века
    ще види фенер изоставен...

    и държиш фенер, нали..

    страхотно пишеш.
  • Въпреки всичко,струва си да търсим...Може пък наистина да го открием,него-Човека!!!
    А като се запитам:Кой прави света абсурден,не сме ли самите ние?!?!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...