10 дек. 2014 г., 07:41

Абсурдът

748 0 0

Често съм стигала до един единствен извод,

че на таз земя има само един възможен изход

и колкото и да се скитаме, питаме и пробваме,

абсурда на живота няма смисъл да оспорваме.

Той е там, в основата на всичко,

гледа ни и ни се смее саркастично.

Има ли логика все за бъдещето да копнеем,

щом в заника на живота си сме обречени да залинеем?

Какъв е смисълът да търсим някаква опора,

щом осъзнаваме, че всичко се гради на временна основа?

Няма нищо вечно, сигурно и нефалшиво,

всичко е измамно, илюзорно и лъжливо.

Обречени сме да живеем в свят на сетивата,

без да знаем истината за нещата.

Но въпреки целия този абсурд,

аз решавам да се вдигна на бунт.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Чобанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...