Ад и Рай
Залезът и утрото ни се целуват,
слънцето и луната стоят усмихнати,
прегърнати облаци и ветрове пируват,
танцуват и раждат нови романтики.
Сърцата и телата ни безумно се искат,
душите ни се търсят постоянно с мисли,
погледи и усмивки се допират, събличат,
шепоти галят се с топли искри.
Дланите ни горещи се докосват, извиват,
тръпки и страсти се вихрят събудени,
очите ни плазмено се стичат, избират,
отнасят ни в безкрайни любовни мечти.
Щастие и радост сгушено се приспиват,
гледаме заедно някъде в далечни звезди,
съдби и истини ни се предричат, редуват,
завиват ни космично с небесни пелени.
Звезди и галактики ефирно танцуват,
усещат пулса ни и пришпорват ритъми,
сонати в нюанси нежно,октавно плуват,
отнасят ни в райски приказни страни.
Снегът и зимата зад нас непосилно умуват,
разкайват се и ни тушират с пътни пречки,
числата в месеца и те се преструват,
разместват събития и таят адски истини.
Рицари и сатирици пак негодуват,
завиждат и ни хвърлят огнени стрели,
но любовта и обичта ни си хитруват,
изплъзват им се от тези любопитни очи.
© Светлана Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Тишината отдавна
само с умивка ни прегърна
и се стопи в докосванията ни
които сами са се достигнали... -
Ако можеше небето да говори
то би казало ни нечути досега неща
земята би се отворила за неговите отговори
и би намерила най-точната за нея дума
Ако можеше тишината ни да ни отговори...би..ни казала за любовта...! -
в непознати
хоризонти
усетили
Утрото
прорязало
ги само
с едно
око
нямо
и събиращо
се в един
непречупен
лъч...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
издаден от нас и се утаи в любовта ни....