23 июл. 2010 г., 14:29

Ад и Рай

1K 0 4




Залезът и утрото ни се целуват,
слънцето и луната стоят усмихнати,
прегърнати облаци и ветрове пируват,
танцуват и раждат нови романтики.

Сърцата и телата ни безумно се искат,
душите ни се търсят постоянно с мисли,
погледи и усмивки се допират, събличат,
шепоти галят се с топли  искри.

Дланите ни горещи се докосват, извиват,
тръпки и страсти се вихрят събудени,
очите ни плазмено се стичат, избират,
отнасят ни в безкрайни любовни мечти.

Щастие и радост сгушено се приспиват,
гледаме заедно някъде в далечни звезди,
съдби и истини ни се предричат, редуват,
завиват ни космично с небесни пелени.

Звезди и галактики ефирно танцуват,
усещат пулса ни и пришпорват ритъми,
сонати в нюанси нежно,октавно плуват,
отнасят ни в райски приказни страни.

Снегът и зимата зад нас непосилно умуват,
разкайват се и ни тушират с пътни пречки,
числата в месеца и те се преструват,
разместват събития и таят адски истини.

Рицари и сатирици пак негодуват,
завиждат и ни хвърлят огнени стрели,
но любовта и обичта ни си хитруват,
изплъзват им се от тези любопитни очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И там в нея утихна всеки един вопъл, стон
    издаден от нас и се утаи в любовта ни....
  • Тишината отдавна
    само с умивка ни прегърна
    и се стопи в докосванията ни
    които сами са се достигнали...
  • Ако можеше небето да говори
    то би казало ни нечути досега неща
    земята би се отворила за неговите отговори
    и би намерила най-точната за нея дума

    Ако можеше тишината ни да ни отговори...би..ни казала за любовта...!
  • в непознати
    хоризонти
    усетили
    Утрото
    прорязало
    ги само
    с едно
    око
    нямо
    и събиращо
    се в един
    непречупен
    лъч...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...