Jul 23, 2010, 2:29 PM

Ад и Рай

  Poetry » Love
1K 0 4




Залезът и утрото ни се целуват,
слънцето и луната стоят усмихнати,
прегърнати облаци и ветрове пируват,
танцуват и раждат нови романтики.

Сърцата и телата ни безумно се искат,
душите ни се търсят постоянно с мисли,
погледи и усмивки се допират, събличат,
шепоти галят се с топли  искри.

Дланите ни горещи се докосват, извиват,
тръпки и страсти се вихрят събудени,
очите ни плазмено се стичат, избират,
отнасят ни в безкрайни любовни мечти.

Щастие и радост сгушено се приспиват,
гледаме заедно някъде в далечни звезди,
съдби и истини ни се предричат, редуват,
завиват ни космично с небесни пелени.

Звезди и галактики ефирно танцуват,
усещат пулса ни и пришпорват ритъми,
сонати в нюанси нежно,октавно плуват,
отнасят ни в райски приказни страни.

Снегът и зимата зад нас непосилно умуват,
разкайват се и ни тушират с пътни пречки,
числата в месеца и те се преструват,
разместват събития и таят адски истини.

Рицари и сатирици пак негодуват,
завиждат и ни хвърлят огнени стрели,
но любовта и обичта ни си хитруват,
изплъзват им се от тези любопитни очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И там в нея утихна всеки един вопъл, стон
    издаден от нас и се утаи в любовта ни....
  • Тишината отдавна
    само с умивка ни прегърна
    и се стопи в докосванията ни
    които сами са се достигнали...
  • Ако можеше небето да говори
    то би казало ни нечути досега неща
    земята би се отворила за неговите отговори
    и би намерила най-точната за нея дума

    Ако можеше тишината ни да ни отговори...би..ни казала за любовта...!
  • в непознати
    хоризонти
    усетили
    Утрото
    прорязало
    ги само
    с едно
    око
    нямо
    и събиращо
    се в един
    непречупен
    лъч...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...