23.07.2010 г., 14:29

Ад и Рай

1K 0 4




Залезът и утрото ни се целуват,
слънцето и луната стоят усмихнати,
прегърнати облаци и ветрове пируват,
танцуват и раждат нови романтики.

Сърцата и телата ни безумно се искат,
душите ни се търсят постоянно с мисли,
погледи и усмивки се допират, събличат,
шепоти галят се с топли  искри.

Дланите ни горещи се докосват, извиват,
тръпки и страсти се вихрят събудени,
очите ни плазмено се стичат, избират,
отнасят ни в безкрайни любовни мечти.

Щастие и радост сгушено се приспиват,
гледаме заедно някъде в далечни звезди,
съдби и истини ни се предричат, редуват,
завиват ни космично с небесни пелени.

Звезди и галактики ефирно танцуват,
усещат пулса ни и пришпорват ритъми,
сонати в нюанси нежно,октавно плуват,
отнасят ни в райски приказни страни.

Снегът и зимата зад нас непосилно умуват,
разкайват се и ни тушират с пътни пречки,
числата в месеца и те се преструват,
разместват събития и таят адски истини.

Рицари и сатирици пак негодуват,
завиждат и ни хвърлят огнени стрели,
но любовта и обичта ни си хитруват,
изплъзват им се от тези любопитни очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И там в нея утихна всеки един вопъл, стон
    издаден от нас и се утаи в любовта ни....
  • Тишината отдавна
    само с умивка ни прегърна
    и се стопи в докосванията ни
    които сами са се достигнали...
  • Ако можеше небето да говори
    то би казало ни нечути досега неща
    земята би се отворила за неговите отговори
    и би намерила най-точната за нея дума

    Ако можеше тишината ни да ни отговори...би..ни казала за любовта...!
  • в непознати
    хоризонти
    усетили
    Утрото
    прорязало
    ги само
    с едно
    око
    нямо
    и събиращо
    се в един
    непречупен
    лъч...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...