26 июн. 2019 г., 14:30

Adagio in G Minor

1.8K 24 15

Бях в полето вълшебното цвете
и пчеличка до мен долетя.
Кацна тя, потрепери с крилете
и превърна в прашец любовта.
После вятърът син го разнесе
по посоки от светли лъчи -
дълги струни и звездната песен
с тях неземно в душата звучи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ave, Vega ! Страхотно красиво ! Здрав бъди !
  • И аз открих съзвучието между твоето стихотворение и снимката на Теди - наистина са като свързани произведения! Умееш с малко думи да кажеш много, Младене, цар си в кратките форми!😍
  • Още едно бижу! Нежно и много красиво!!!
  • Нежен поетичен бисер... Браво!
  • Нежност, облечена в красиви слова! Прекрасно е, Младене!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...