Мирослава.1 (Мима Иванова)
37 86
18 дек. 2018 г., 20:49

Адажио 

  Поэзия
615 4 4

Оркестърът замлъкна. Свърши балът.

И партитурите отнесе вятър.

По немите клавиши на рояла

дъгата се разми до черно-бяло.

 

Ръцете, слети в танца, се разделят - 

и няма път назад, замрял е хорът

на пориви и погледи несмели,

пометени от вихри непокорни.

 

Стопиха се до призрачност лицата.

Угасна полилеят. Спи обоят.

А есенните ноти на листата

сред опустелите стени се гонят.

 

С безмълвен вик на скъсаните струни

цигулките потъват в тишината.

Настръхналите облаци будуват

и Албинони дирижира мрака.

 

© Мима Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??