Dec 18, 2018, 8:49 PM

Адажио 

  Poetry
614 4 4

Оркестърът замлъкна. Свърши балът.

И партитурите отнесе вятър.

По немите клавиши на рояла

дъгата се разми до черно-бяло.

 

Ръцете, слети в танца, се разделят - 

и няма път назад, замрял е хорът

на пориви и погледи несмели,

пометени от вихри непокорни.

 

Стопиха се до призрачност лицата.

Угасна полилеят. Спи обоят.

А есенните ноти на листата

сред опустелите стени се гонят.

 

С безмълвен вик на скъсаните струни

цигулките потъват в тишината.

Настръхналите облаци будуват

и Албинони дирижира мрака.

 

© Мима Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??