Адажио
Оркестърът замлъкна. Свърши балът.
И партитурите отнесе вятър.
По немите клавиши на рояла
дъгата се разми до черно-бяло.
Ръцете, слети в танца, се разделят -
и няма път назад, замрял е хорът
на пориви и погледи несмели,
пометени от вихри непокорни.
Стопиха се до призрачност лицата.
Угасна полилеят. Спи обоят.
А есенните ноти на листата
сред опустелите стени се гонят.
С безмълвен вик на скъсаните струни
цигулките потъват в тишината.
Настръхналите облаци будуват
и Албинони дирижира мрака.
© Мима Иванова All rights reserved.
