Адажио

18.12.2018 г., 20:49 ч.

Поезия

5.0 (4)

748 4 4

Оркестърът замлъкна. Свърши балът.
И партитурите отнесе вятър.
По немите клавиши на рояла
дъгата се разми до черно-бяло.
Ръцете, слети в танца, се разделят -
и няма път назад, замрял е хорът
на пориви и погледи несмели,
пометени от вихри непокорни.
Стопиха се до призрачност лицата.
Угасна полилеят. Спи обоят.
А есенните ноти на листата
сред опустелите стени се гонят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Бяла роза
Една почти обречена любов

Ще те обичам тихо... И от разстояние. Ще ме боли от твоето отсъствие. Ще си припомням твоето ухание,...
Отбих се в душата ти

Ще разгърна душата ти свита като стар недописан роман. По корицата вехта, протрита, длан прокарвам в...
Тайната

Пленен от плитчините, аз нагазвам водите им едвам мълвящи: Ела, от миналото си прегазен, ще те загър...

Още произведения »