Мирослава.1 (Мима Иванова)
37 86
18.12.2018 г., 20:49 ч.

Адажио 

  Поезия
612 4 4

Оркестърът замлъкна. Свърши балът.

И партитурите отнесе вятър.

По немите клавиши на рояла

дъгата се разми до черно-бяло.

 

Ръцете, слети в танца, се разделят - 

и няма път назад, замрял е хорът

на пориви и погледи несмели,

пометени от вихри непокорни.

 

Стопиха се до призрачност лицата.

Угасна полилеят. Спи обоят.

А есенните ноти на листата

сред опустелите стени се гонят.

 

С безмълвен вик на скъсаните струни

цигулките потъват в тишината.

Настръхналите облаци будуват

и Албинони дирижира мрака.

 

© Мима Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??