15 мар. 2014 г., 18:35

Адаптация

941 0 2

       "...  има нещо повече от нещата,

        които виждат очите ни..."

                                           Ричард Бах

 

Пясъчният бряг - място за размисъл след падане...

разкъсва те болка от удара -

морето е твърдо

като камък - така се усеща първият опит,

когато изгубиш скорост, а вятърът в лицето е

шепот и очакване - падането също е летене.

Наоколо, толкова много птици,

летят, за да се хранят, о, не, той се храни, 

за да лети - съвършенството търси,

за да е щастлив - в мрак да си с очи на бухал,

пречупена пръчка  или рошава топка,

да изпърхаш като  пламък - летенето най-важно е,

дори да не се яде...

 

Готова за спускане с бавно летене -

двама правят светлината по-сияйна,

свива пера, бяла птица 

пред бяла пясъчна лилия -

уханието ù попива,

с човка разресва белокоса чашка

и пие музиката на небето - висина,

безпаметна фреска, за полет...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Падането също е летене"!
    Поздрави за хубавия стих и от мен!
  • "да изпърхаш като пламък - летенето най-важно е,

    дори да не се яде..."

    "Не всичко,което хвърчи"(ти си знаеш)
    Ала възможностите са ограничени:
    Или да полетиш, или да лазиш,
    или как другите летят да гледаш...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...