15.03.2014 г., 18:35

Адаптация

933 0 2

       "...  има нещо повече от нещата,

        които виждат очите ни..."

                                           Ричард Бах

 

Пясъчният бряг - място за размисъл след падане...

разкъсва те болка от удара -

морето е твърдо

като камък - така се усеща първият опит,

когато изгубиш скорост, а вятърът в лицето е

шепот и очакване - падането също е летене.

Наоколо, толкова много птици,

летят, за да се хранят, о, не, той се храни, 

за да лети - съвършенството търси,

за да е щастлив - в мрак да си с очи на бухал,

пречупена пръчка  или рошава топка,

да изпърхаш като  пламък - летенето най-важно е,

дори да не се яде...

 

Готова за спускане с бавно летене -

двама правят светлината по-сияйна,

свива пера, бяла птица 

пред бяла пясъчна лилия -

уханието ù попива,

с човка разресва белокоса чашка

и пие музиката на небето - висина,

безпаметна фреска, за полет...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дима Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Падането също е летене"!
    Поздрави за хубавия стих и от мен!
  • "да изпърхаш като пламък - летенето най-важно е,

    дори да не се яде..."

    "Не всичко,което хвърчи"(ти си знаеш)
    Ала възможностите са ограничени:
    Или да полетиш, или да лазиш,
    или как другите летят да гледаш...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...