* * *

15 мая 2014 г., 16:55

Поэзия » Другая

471 0 1

Споменът ме праща тихо пак
в къща бяла, сребърен чардак,
песен блага зазвучава ей така
и връща ме към чудни времена...

На детството отминалите дни,
игрите буйни, смелите мечти
ме хвърлят мигом в младостта
там на полета на любовта...

Как бяла беше пролетта,
как волна беше песента
и вървяхме двама под ръка,
две лудо влюбени деца...

Ала сланата в нашите коси
любовта тъй чиста покоси
и две сълзи се гонят в мене пак
сред двора пуст пред мъртвия чардак...

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения