dochev89 (Боян Дочев)
55 16
May 15, 2014, 4:55 PM

* * * 

  Poetry » Other
457 0 1

Споменът ме праща тихо пак
в къща бяла, сребърен чардак,
песен блага зазвучава ей така
и връща ме към чудни времена...

На детството отминалите дни,
игрите буйни, смелите мечти
ме хвърлят мигом в младостта
там на полета на любовта...

Как бяла беше пролетта,
как волна беше песента
и вървяхме двама под ръка,
две лудо влюбени деца...

Ала сланата в нашите коси
любовта тъй чиста покоси
и две сълзи се гонят в мене пак
сред двора пуст пред мъртвия чардак...

© Боян Дочев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пишеш добре. Но мисля че има още много , много любов да изживееш и срещнеш по пътя си. Рано ти е за отчаяние. Поздрави.
Random works
: ??:??