Споменът ме праща тихо пак
в къща бяла, сребърен чардак,
песен блага зазвучава ей така
и връща ме към чудни времена...
На детството отминалите дни,
игрите буйни, смелите мечти
ме хвърлят мигом в младостта
там на полета на любовта...
Как бяла беше пролетта,
как волна беше песента
и вървяхме двама под ръка,
две лудо влюбени деца...
Ала сланата в нашите коси
любовта тъй чиста покоси
и две сълзи се гонят в мене пак
сред двора пуст пред мъртвия чардак...
© Боян Дочев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
