20 окт. 2013 г., 18:24

*** 

  Поэзия » Философская
503 0 6

 

                                                            ***

 

                                 Животът ни, едно голямо Слънце.

                                 Лъчите му - филтрирани от облаци

                                                     прихлупени.

                                  Достигат до Земята само тези - останалите,

                                                      непречупени.

                                  Земята като санаториум - приема всички,

                                                       тя не ги избира.

                                   Вървим по нея и се лутаме по вярната

                                                       посока на всемира...

                                    Дали е точна - даже и компасите подскачат

                                                        със стрелките си понякога.

                                    Показват ни, че няма съвършенство. Остава само

                                                        нашият стремеж

                                    към нещо по-възвишено, но кратко! Така е, 

                                                        докато не спрем.

                                    Все някъде ще се намери някой батко (кака),

                                                        за да посочи

                                     с пръст, че тъй не трябва и не бива! И лък отровен

                                                       във сърцето ти забива.

                                     А Слънцето - то все ще си върви през нашто време

                                                        земетръсно...

                                      Ще се върти около оста си, ще нехае - дали дошли сме 

                                                         на Земята рано или късно... 

    

                                     

       

 

 

 

© Виолета Минчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мнооого хубаво, Вили! Браво ти, дружке!
  • Много ми хареса!Поздравления!
  • Благодаря на всички!Здраве и творчески успехи!
  • "Показват ни, че няма съвършенство.
    Остава само
    нашият стремеж
    към нещо по-възвишено, но кратко!"
    Много ми хареса! Поздрав Виолета!
  • Харесах!
  • " Ще се върти около оста си, ще нехае - дали дошли сме

    на Земята рано или късно... "


    "По-добре късно отколкото никога"
    Вечни въпроси, и отговор сух.
    Всичко е правилно както във книгите-
    всеки герой получава заслуженото...
Предложения
: ??:??