* * *

Нарисувал тайно фигури от скреж,

разтопен в две длани, твоят дъх

ме кара неусетно да замра...

в очакване на нещо истинско.

Нахлуват с теб като сянка - спомени;

от твоя поглед става всичко безтегловно

и ставам лек, разтапят ме зениците

и дъхът ти топъл в мойте длани.

Събрал във шепа своя сън,

добре е да мълча във ъгъла,

но докога ще те обичам мислено -

“сам” - сред алкохол, дим и музика -

мълча... но и това е много.