Ето ден пореден отминава,

а в копнежите си искам само теб

и със себе си се боря, за да те забравя,

и бягам аз от моето сърце.

Знам, че някъде си там

и правиш някой друг щастлив

с усмивката прекрасна

и с твоя свят невероятен и красив.                             

И когато стана сутрин рано

и отпивам от горчивото кафе,

гледам в отражението си мътно,

сякаш разбила се вълна от дълбините на буйното море.

И от пяната се раждаш като Афродита -

божествена, невероятна - да, това си ти:

Прелестна, така омайна,

с най-черните и бляскави коси.

Заслепен от тази гледка в съзнанието ми

пак си ти и събирам смелост аз

за следващата пречка, която по пътя ми ще се яви. 

Ще се боря с всяко зло, което идва,

с всяка болка причинена

и ще моля любовта несподелена

да бъде само минало зад мене.