Ето ден пореден отминава,
а в копнежите си искам само теб
и със себе си се боря, за да те забравя,
и бягам аз от моето сърце.
Знам, че някъде си там
и правиш някой друг щастлив
с усмивката прекрасна
и с твоя свят невероятен и красив.
И когато стана сутрин рано
и отпивам от горчивото кафе,
гледам в отражението си мътно,
сякаш разбила се вълна от дълбините на буйното море. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up