22 янв. 2014 г., 21:02

Афтърпарти

917 0 0

стрелките на часовника

топят се

стичат се по циферблата

като сълзи на просякиня

крадат от времето ми

спояват страховете ми

пепеляшке

докосна ли вратите

към царските чертози

разказва ли си вицове с принца

пи ли халюцинации

от кристални чаши

 

заглушени са всички улици

и

бягам

бягам

бягам

към тиквената си карета

кристалната пантофка

прашасва по нечии

чужди стълбища

замъци

студентски блокове

няма любовни писма пред камината

сънувам в пепелищата

бели горди коне

изумрудено дихание

 

след полунощ

всичко е относително

роклята се скрива в раклата

пантофката става сувенир

снимка

пепеляшке

удави ли възглавницата

в размазан черен грим

крещя ли в отчаяние

говори ли с луната

 

афтърпарти

с празнотата

слънцето ме посреща

с дъх на кофеин

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Есен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...