30 окт. 2024 г., 13:45

Агония

630 0 0

До твоята къща,
на завоя
зад дърветата се крия.
Страх обгръща
моята роля
и сценария го трия.

 

Не мога вече,
да играя,
да се правя на щастлив.
От теб далече
и след края
изхабен като молив.

 

Три сезона
екшън, драма.
Кой прецакан? Пак съм аз.
В грешна зона
бяхме двама,
да се лъжем донесвяст.

 

Бях на моста
всеки ден,
исках само да заспя.
Макар и доста
наранен,
пак готов да ти простя.

 

Аз си зная
как съм страдал
и че още ме държи,
как след края
съм си лягал
и заспивал във сълзи.

 

С телефона
във ръката,
будех се на всеки час.
Като икона
на стената
гледах твоята снимка аз.

 

Агония вече
е любовта.
Сладък спомен отпреди.
Каза, отсече:
“Край с това”
и всичко в мене нарани.

 

Нека спре
сърцето в мене.
На любов не се научи.
Нека умре
за нула време…
Всичко просто да приключи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Krischo Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...