Oct 30, 2024, 1:45 PM

Агония

  Poetry » Love
618 0 0

До твоята къща,
на завоя
зад дърветата се крия.
Страх обгръща
моята роля
и сценария го трия.

 

Не мога вече,
да играя,
да се правя на щастлив.
От теб далече
и след края
изхабен като молив.

 

Три сезона
екшън, драма.
Кой прецакан? Пак съм аз.
В грешна зона
бяхме двама,
да се лъжем донесвяст.

 

Бях на моста
всеки ден,
исках само да заспя.
Макар и доста
наранен,
пак готов да ти простя.

 

Аз си зная
как съм страдал
и че още ме държи,
как след края
съм си лягал
и заспивал във сълзи.

 

С телефона
във ръката,
будех се на всеки час.
Като икона
на стената
гледах твоята снимка аз.

 

Агония вече
е любовта.
Сладък спомен отпреди.
Каза, отсече:
“Край с това”
и всичко в мене нарани.

 

Нека спре
сърцето в мене.
На любов не се научи.
Нека умре
за нула време…
Всичко просто да приключи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Krischo All rights reserved.

Произведението е включено в:

Прегръдка от стихове 🇧🇬

Прегръдка от стихове
983

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...