Когато някой желае да е месия,
когато ще да му се поднася всичко на тепсия,
във него се вселява тежка орисия,
а другите сякаш спасява ги само просия!
Молбата е отчайващо ненужна,
а прошката нима оказва се радушна?
Нима във миг на болка мощна
душата ни оказва се послушна?
И ето го - седи насреща,
а от устата му мълва зловеща!
Я виж гримасата гореща
и му кажи: "Ти личност си невежа"!
Започва се със мисълта дълбока...
Започва се с "Какво ли мога..."
И казваш си "Защо, за Бога..."
Аз знам "Съдба е зла, жестока..."
Послепис:
На личност глупава и проста,
за да ù върна с думи силни жеста.
За личност тъпа, идиотска,
да ù покаже истина дивашка!
© Калин Кръстев Все права защищены