8 июн. 2010 г., 21:42

Агресия

934 0 6

Когато някой желае да е месия,

когато ще да му се поднася всичко на тепсия,

във него се вселява тежка орисия,

а другите сякаш спасява ги само просия!

 

Молбата е отчайващо ненужна,

а прошката нима оказва се радушна?

Нима във миг на болка мощна

душата ни оказва се послушна?

 

И ето го - седи насреща,

а от устата му мълва зловеща!

Я виж гримасата гореща

и му кажи: "Ти личност си невежа"!

 

Започва се със мисълта дълбока...

Започва се с "Какво ли мога..."

И казваш си "Защо, за Бога..."

Аз знам "Съдба е зла, жестока..."

 

 Послепис:

На личност глупава и проста,

за да ù върна с думи силни жеста.

За личност тъпа, идиотска,

да ù покаже истина дивашка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калин Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Приемам съветите с преклонно смирение и огромна радост. Предчувствам, че ще са ми полезни!
  • Напълно подкрепям коментарът на Майстора. Искам само да ти обърна внимание на още нещо, което може да ти е от полза. Усещането за рима се предава чрез последната ударена сричка, а не чрез последната изобщо.пример(единственият в това стихотворение, но в другите ти има доста):във втория куплет - "Мощна" не се римува с останалите от куплета.
    Имаш дух и желание за развитие. Имаш смелостта да пишеш каквото искаш, независимо дали ще се хареса и това е похвално!
    Продължавай! Желая ти успех
  • Работите ,които пишеш са наистина страхотни.Аз едва сега започвам да се занимавам с това ,но ако продължа и занапред бих искала някога да мога да пиша толкова хубави неща като твоите.
  • Благодаря за приятните коментари (за които вярвам и че наистина са ми помогнали). 99% усърдие и 1% талант.
  • Моноримните строфи са оригинално решение!
    Изборът на класически стих задължава със спазването на точна метрика.
    Предишните стихове често са асинартетични. И тук има лека аритмия в ямба. Четвъртия стих на първата строфа е в амфибрахий.
    Хубаво е, че напредваш. Всеки следващ стих става по-добър от предходния. А ти ставаш все по-опитен поет. И аз на твоята възраст пишех така. Но след 2-3г...

    За тебе Мария да свия от думи
    венци стихотворни когато реших
    подреждах набързо шеги остроумни
    без метрика точна в безцензурен стих.

    Но стимул-надежда изглежда получих
    поправях и рими, и стъпки, и стил,
    не спирах да пиша, чета и си уча
    на ямб, на хорей, анапест и дактил...

    Ще повторя Петя:
    Не спирай да се учиш и пиши, пиши...!
    Колкото повече се упражняваш толкова повече ще можеш!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...