8.06.2010 г., 21:42

Агресия

928 0 6

Когато някой желае да е месия,

когато ще да му се поднася всичко на тепсия,

във него се вселява тежка орисия,

а другите сякаш спасява ги само просия!

 

Молбата е отчайващо ненужна,

а прошката нима оказва се радушна?

Нима във миг на болка мощна

душата ни оказва се послушна?

 

И ето го - седи насреща,

а от устата му мълва зловеща!

Я виж гримасата гореща

и му кажи: "Ти личност си невежа"!

 

Започва се със мисълта дълбока...

Започва се с "Какво ли мога..."

И казваш си "Защо, за Бога..."

Аз знам "Съдба е зла, жестока..."

 

 Послепис:

На личност глупава и проста,

за да ù върна с думи силни жеста.

За личност тъпа, идиотска,

да ù покаже истина дивашка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приемам съветите с преклонно смирение и огромна радост. Предчувствам, че ще са ми полезни!
  • Напълно подкрепям коментарът на Майстора. Искам само да ти обърна внимание на още нещо, което може да ти е от полза. Усещането за рима се предава чрез последната ударена сричка, а не чрез последната изобщо.пример(единственият в това стихотворение, но в другите ти има доста):във втория куплет - "Мощна" не се римува с останалите от куплета.
    Имаш дух и желание за развитие. Имаш смелостта да пишеш каквото искаш, независимо дали ще се хареса и това е похвално!
    Продължавай! Желая ти успех
  • Работите ,които пишеш са наистина страхотни.Аз едва сега започвам да се занимавам с това ,но ако продължа и занапред бих искала някога да мога да пиша толкова хубави неща като твоите.
  • Благодаря за приятните коментари (за които вярвам и че наистина са ми помогнали). 99% усърдие и 1% талант.
  • Моноримните строфи са оригинално решение!
    Изборът на класически стих задължава със спазването на точна метрика.
    Предишните стихове често са асинартетични. И тук има лека аритмия в ямба. Четвъртия стих на първата строфа е в амфибрахий.
    Хубаво е, че напредваш. Всеки следващ стих става по-добър от предходния. А ти ставаш все по-опитен поет. И аз на твоята възраст пишех така. Но след 2-3г...

    За тебе Мария да свия от думи
    венци стихотворни когато реших
    подреждах набързо шеги остроумни
    без метрика точна в безцензурен стих.

    Но стимул-надежда изглежда получих
    поправях и рими, и стъпки, и стил,
    не спирах да пиша, чета и си уча
    на ямб, на хорей, анапест и дактил...

    Ще повторя Петя:
    Не спирай да се учиш и пиши, пиши...!
    Колкото повече се упражняваш толкова повече ще можеш!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...