Ах
ще вървя по този път
докато осъмват стърнищата
на окосената ти тревога
ще отварям вратите на всяка
измълчана истина
ще вярвам в дългите сънища
залостили червена луна
и устните ни натопени в самота
ах
тази малка скитница
ще подреждам истории една след друга
в горещия край на септември любов
ще помня как заспиват
прецъфтели акации
а тишината ще разделя света на дни
започнали броенето си преди мен
улиците ще тръгнат на обратно
в чаршафите от утрешната нощ
ще те завия
ще вървя по този път
и лятото ще е
покълнало в смърт в целувка на вятър
ако си остров
знаеш
сега е любов
сега е любов
после ще е друго
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Николова Все права защищены
